Публикациите ми “Как се пише искане за спонсорство” и “Как се търси спонсор” се оказаха сериозен “дразнител” и читатели ежедневно ми изпращат запитвания, идеи, молби за помощ, както и някои уникални бисери, един от които провокира този пост.
Преди няколко дни в пощенската си кутия намерих писмо, което копирам без промени (махнах само личните данни):
Казвам се ХХХХХХХХХХХ на 15годишна съм в гр.варна живущта учя в гр девня 9клас съм в дом за сераци съм лишени от радителски грижи “Книгиня Надежда” търся спонсор зо финанси които да ме спонсонирва съшто така нуждая се от брекити за връска с мене може да ме подърсите на номер ХХХХХХХХ ако съм одобрена разбира се.
Влагодаря Ве Предварително
Нека приемем, че писмото не е някаква тъпа шега – това ми беше първата реакция, но после реших, че животът е пъстър и девойката съвсем сериозно ми е писала за нуждите си. Няма спор, че ако от малък съдбата ти е отредила да живееш без родителска подкрепа, много по-трудно можеш да постигнеш мечтите си и да имаш “добър живот” все едно как разбираш съдържанието на това понятие. Ако се неграмотен обаче, шансовете ти намаляват драстично!
Ние хората сме социални животни, живеем в групи и това изисква да общуваме непрекъснато помежду си. Колкото по-добре комуникираме, толкова по-успешно реализираме желанията си. Сигурно някой ще оспори това твърдение с аргумент, че с груба сила и/или хитрост може да се заграби “добър живот”. Не се сещам обаче за много грабители, които са се радвали спокойно и до дълбоки старини на придобитото с насилие…
Аз съм ентусиаст да обяснявам за важността на грамотността в комуникацията и на доброволчески начала да обучавам деца – ако някой знае за подходяща читава инициатива, към която мога да се присъединя, нека сподели.
