След като станах свидетел на няколко челни сблъсъка предприемач <> държавна администрация се замислих за тази тиха, но безкомпромисна схватка на живот и смърт (буквално), която от години раздира България.
Нали заплатите на държавните чиновници (инспекторати, агенции и прочие „органи”) идват основно от държавния бюджет (ако ще да минават и през общински), който се пълни от данъци и акцизи, които се плащат в резултат на дейността на работещите фирми и граждани.
Тогава защо служителите на „органите” тормозят и спъват бизнеса? Нали ако бизнесът линее и приходите в бюджета намалеят, ще намалеят и заплатите в държавната администрация. Вярно, че можем да се набълбукаме с държавен дълг, за да кърпим бюджет, но така, вместо държавата да инвестира събраните данъци и акцизи в образование, здравеопазване, култура и пр. обществени блага, ще ги плаща за покриване на заеми.
Не е ли по-лесно чиновниците да си вършат работата и да помагат на бизнеса? Тогава предприемачите ще имат по-големи приходи, което ще доведе до увеличение на постъпленията в бюджета т.е. ще има ресурс за увеличение на възнагражденията на чиновниците и напомпване на привилегиите им. А и ще живеем в по-добре уредена и приветлива държава…
Разбирам, че e голямо изкушение някой да напълни личния си джоб с рушвет, но после този човек НЯМА ПРАВО да негодува ако детето му учи в зверилник, доктор-неграмотник му предписва аспирин за всяка болест, а уличното платно и тротоара пред дома му приличат на бойно поле след бомбардировка!
Логика на държавни чиновници е оксоморон, все едно да кажеш топъл лед. Все повече се убеждавам, че държавата просто не трябва да съществува като такава.
Всички сме свикнали в държавните учреждения да ни посрещат един тип служители – Лелка на средна възраст, за страната мисля, че беше около 44 години, черна къдрава коса, очила, стила й на обличане е строг с комунистически характер. Държавните служители, които сме свикнали да виждаме от години на постове в администрацията, рядко имат нужното образование за да работят точно тази професия. Да не говорим, че 2/3 от целия държавен апарат са баджанаци, особено в малките населени места това е практика, която се налага с години. Логика при тях съществува само при моментна изгода няма ли такава ходят да работа за да им минава времето.
Държавните чиновници са обикновени хора, които като форма на бизнеса виждат как строителните “мутри” застрояват паркове, градинки и дори улици в населеното място където живеят. Резултатът е озлобление и си отмъщават на бизнеса като цяло, без да ги интересува точно в каква област е въпросния бизнес и колко полезен ще е за страната като цяло.
Има и друг вид чиновници, които си затварят очите за нарушения за полезните според тях фирми. Но фирмите тези хора не ги забелязват, просто защото си нямат работа с тях. Понякога така “подкрепяните” фирми злоупотребяват и стават нагли в нарушенията си. За някои от тях пишат в медиите – има статии (особено в интернет) колкото си искаш. После се пита къде са спали държавните чиновници – не си мислете, че всичко е било само заради давани рушвети. Получаването на рушвет е много тежко престъпление и повечето държавни чиновници се страхуват от това да ги хванат с такова.
Благодаря за коментара. Аз мога да изброя на пръстите на едната си ръка добрите примери от моя личен опит в работа с държавната администрация 🙁 Лошите са толкова много, че дори не искам да започвам броене…
Мисля, че има нещо изначално сбъркано в отношенията държава България (т.е държавната администрация) и нейните граждани, но това е много дълга тема.
С интерес прочетох статията Ви и коментарите под нея. Във всички тях има капчица истина. За всеки държавен служител истината е различна- някои искат пари, други ги мързи, трети си гледат съвестно работата и т.н. и не мога да нарека 44 годишните жени “лелки”. А това е, че държавния служител, като всеки човек, има своите слабости -различни, е безспорно. Има обаче нещо, което Ви убягва. Едно, което ги обединява и никой от тях не прави изключение – чувството на превъзходство, възможността дадена им от институцията да издевателстват , граничещо със садизъм, чувство, което ги кара да си се представят за много важни личности, удоволствие от унижението на което подлагат стоящият отсреща и повярвайте ми много малко са тези от тях, които си дават сметка за тези свои комплекси. И мога да се аргументирам, но това е много дълга дискусия.
Благодаря за коментара.
Напоследък си мисля, че всичките ни проблеми се свеждат до едно просто нещо – всеки да си гледа работата съвестно и професионално. Мисля си, че ако по някакъв магичен начин това се случи едновременно в цялата страна в съвсем кратки срокове (само за няколко години) България ще стане “земен рай”, но…