понеделник, май 20, 2024

За толкова пари, толкова!

Сподели

image12345Само преди седмица бях на море. Тази година решихме да загърбим all-inclusive-ите и да опитаме нещо различно. Наехме апартамент на принципа апартхотел в комплекс от къщи, които са разположени в красива борова гора извън шумните курорти. Мястото е правено грамотно и, като махнем някои типично български недомислици (миришеща канализация, мързеливи камериерки, пълчища стоножки и паяци в стаите и пр.), условията са прекрасни за семейна почивка. Летуващите се грижат сами за храната – могат да ползват ресторанта на комплекса, да си приготвят нещо сами или да ходят до близкото селище (5 мин. с кола).

По-голямата част от гостите са компании от приятелски семейства с деца, които вечер търсят начин да са заедно и безметежно да се радват на почивката, докато децата играят наоколо. За жалост комплексът не предлага достатъчно “инфраструктура” за тази цел – беседките не достигат, а ресторантът… за него ще разкажа.

Една вечер, след като установихме, че няма къде да се съберем, си взехме виното (ценители от компанията се бяха погрижили за отбрана селекция от цял свят) и седнахме на терасата в ресторанта, където поръчахме само мезе. Умерено нахалство, но … На следващата вечер ситуацията беше подобна, но този път заедно с виното си занесохме в ресторанта и чиния с миди, които децата бяха наловили през деня и с гордост приготвили за вечерта. Наясно бяхме, че проявяваме още по-голямо нахалство, но…

Когато дойде сервитьорът, започна мини скандал. Сервитьорът: “това никъде го няма“, “предната вечер замълчах, но сега вече прекалихте“, “тук е ресторант, а ние не сме длъжни да ви осигуряваме място за срещи” и все в този дух. Ние: “няма места на беседките“, “на терасата няма други хора и не ви ощетяваме” и т.н. След поредица реплики сервитьорът видимо раздразнен изцепи: “ЗА ТОЛКОВА ПАРИ, ТОЛКОВА” (за 120 лв. нощувка в апартамент, без включена храна).

Сега ще взема идеята на Джани Родари за приказка с повече от един край 🙂

Край 1: Ние станахме и се изнесохме, а някои от семействата повече не стъпиха в ресторанта.

Край 2: Сервитьорът каза: “ОК, разбирам, че искате да сте заедно и навън няма място, НО това е ресторант и ние трябва се издържаме. Мога да направя компромис, ако вие поръчате храна и напитки за минимум ХХХ лв.“. Ние поръчахме, изкарахме още една фантастична вечер и продължихме да посещаваме ресторанта.

При нас се случи “Край 1”. Така и не мога да си обясня, защо сервитьорът загуби приход за ресторанта и бакшиш, за да си “начеше крастата” да се репчи на летовниците, които всъщност му осигуряват приходите. Съзнавам, че ние не сме прави да си носим вино и храна в ресторанта, но сме ПРЕКАРАНИ. А фактът, че сме прекарани от обстоятелствата, би ни направил отстъпчиви и готови да похарчим нещо горница.

Някой да има идея защо у нас често ти казват “За толкова пари, толкова!” вместо да търсят начин хем да ти продадат нещо, хем да останеш доволен?

Stefan Dimitrov
Stefan Dimitrov
Над 25 години опит като главен маркетинг директор на водещи компании в областта на информационните технологии и дистрибуцията на медицински изделия, консултант по продажби и маркетинг на малки и средни компании, обучител по продажби и маркетинг. Вярвам, че маркетингът е смесица от наука, изкуство и късмет! Със сигурност има много общи научни правила и принципи, които са в основата на всеки маркетингов проект, но изкуството е в начина, по който те се комбинират и прилагат, защото няма универсална формула за успех. Късметът винаги е важен...

Други статии

КАТЕГОРИИ

Подобни статии