Само преди седмица бях на море. Тази година решихме да загърбим all-inclusive-ите и да опитаме нещо различно. Наехме апартамент на принципа апартхотел в комплекс от къщи, които са разположени в красива борова гора извън шумните курорти. Мястото е правено грамотно и, като махнем някои типично български недомислици (миришеща канализация, мързеливи камериерки, пълчища стоножки и паяци в стаите и пр.), условията са прекрасни за семейна почивка. Летуващите се грижат сами за храната – могат да ползват ресторанта на комплекса, да си приготвят нещо сами или да ходят до близкото селище (5 мин. с кола).
По-голямата част от гостите са компании от приятелски семейства с деца, които вечер търсят начин да са заедно и безметежно да се радват на почивката, докато децата играят наоколо. За жалост комплексът не предлага достатъчно “инфраструктура” за тази цел – беседките не достигат, а ресторантът… за него ще разкажа.
Една вечер, след като установихме, че няма къде да се съберем, си взехме виното (ценители от компанията се бяха погрижили за отбрана селекция от цял свят) и седнахме на терасата в ресторанта, където поръчахме само мезе. Умерено нахалство, но … На следващата вечер ситуацията беше подобна, но този път заедно с виното си занесохме в ресторанта и чиния с миди, които децата бяха наловили през деня и с гордост приготвили за вечерта. Наясно бяхме, че проявяваме още по-голямо нахалство, но…
Когато дойде сервитьорът, започна мини скандал. Сервитьорът: “това никъде го няма“, “предната вечер замълчах, но сега вече прекалихте“, “тук е ресторант, а ние не сме длъжни да ви осигуряваме място за срещи” и все в този дух. Ние: “няма места на беседките“, “на терасата няма други хора и не ви ощетяваме” и т.н. След поредица реплики сервитьорът видимо раздразнен изцепи: “ЗА ТОЛКОВА ПАРИ, ТОЛКОВА” (за 120 лв. нощувка в апартамент, без включена храна).
Сега ще взема идеята на Джани Родари за приказка с повече от един край 🙂
Край 1: Ние станахме и се изнесохме, а някои от семействата повече не стъпиха в ресторанта.
Край 2: Сервитьорът каза: “ОК, разбирам, че искате да сте заедно и навън няма място, НО това е ресторант и ние трябва се издържаме. Мога да направя компромис, ако вие поръчате храна и напитки за минимум ХХХ лв.“. Ние поръчахме, изкарахме още една фантастична вечер и продължихме да посещаваме ресторанта.
При нас се случи “Край 1”. Така и не мога да си обясня, защо сервитьорът загуби приход за ресторанта и бакшиш, за да си “начеше крастата” да се репчи на летовниците, които всъщност му осигуряват приходите. Съзнавам, че ние не сме прави да си носим вино и храна в ресторанта, но сме ПРЕКАРАНИ. А фактът, че сме прекарани от обстоятелствата, би ни направил отстъпчиви и готови да похарчим нещо горница.
Някой да има идея защо у нас често ти казват “За толкова пари, толкова!” вместо да търсят начин хем да ти продадат нещо, хем да останеш доволен?
