Практични нещица

Напоследък все по-често се сещам за една история от посещението ми в Израел през миналата година. Обикаляхме забележителностите на страната с група клиенти и един от дните отседнахме за обяд с предварителна групова резервация в „традиционен” ресторант в Назарет. Аз предпочитам да не ям месо и поисках да ми измислят нещо вегетарианско, но не бях предупредил предварително и трябваше да импровизират. Спретнаха ми набързо някакви блюда със зеленчуци, които не бяха връх на кулинарията, но и не бяха лоши.

Докато ям се приближи възрастният собственик на ресторанта (евреин на 80+ години, който едва крета), за да види кой е този странен екземпляр, който отказва вкусните мръвки. Убеден съм, че този дядо цял живот е въртял въпросния ресторант, а неговите деца и внуци продължаваха семейния бизнес.

Старият евреин застана до масата и проведохме следния кратък, но показателен разговор:
Собственикът на ресторанта: How do you like the meal? [Харесва ли ви храната?]
Аз: Hm-m-m-m…
Собственикът на ресторанта: If you don’t like it it’s your problem! [Ако не ви харесва, това си е ваш проблем]
Аз: !?
Дядото се врътна и куцукайки се отдалечи…

Има още →

Преди няколко дни посетих магазина на DiKa на столичния бул. Витоша и докато жена ми пробваше дрехи, аз се мотаех из търговската зала. Само след 3-4 мин. нещо започна много да ме дразни – оказа се прекалено силната музика. Заслушах се – популярни радиостанции (някой ги сменяше от време на време). Звукът беше толкова силен, че от един момент нататък ме облада натрапчиво желание да се махна от магазина.

Любопитството ме накара да попитам една от дамите зад щанда защо е толкова силна музиката. Отговорът беше изненадващ: “Така са ни казали! За да не се чуват разговорите на посетителите в магазина…“.

Не съм експерт по продажби на дребно, но знам, че майсторите в “проектирането” на атмосферата в търговска зала обръщат голямо внимание на озвучаването и търсят начин с помощта на звуците да постигнат няколко неща:

• да укрепят емоционалното усещане на посетителите за търговската марка;
• да повлияят на емоционалното решение на потребителите да изберат една или друга стока (показателен пример е за френските шансони, които значително увеличават продажбите на френски вина в сектора за напитки);
• да накарат посетителите да останат по-дълго време сред продуктите, което увеличава шанса да си харесат нещо и да го купят.

Сигурно има и други “тарикатлъци” в продажбите на дребно, за които музиката помага. Ползата от радио шумотевицата в DiKa обаче остава загадка за мен… Някой има ли предположение?

Мотивацията винаги е била сред най-интересните ми теми за размисъл и експерименти в бизнеса, защото е велико предизвикателство да накараш РАЗЛИЧНИ хора (пол, възраст, образование, интереси и т.н.) да направят ЗАЕДНО нещо с конкретна цел. Не че е лесно и сам човек да мотивираш, но с група приключението е пълно 🙂

Днес изгледах поне 3 пъти в ted.com презентацията на Дан Пинк, който говори за съвременните изследвания в областта на мотивацията и връзката на резултатите от тях с бизнеса. Заслужава си да го чуете, особено ако ръководите собствен екип!

Ако по някаква причина вграденият видеоплейър не работи, можете да гледате видеото на http://www.ted.com/talks/dan_pink_on_motivation.html (има бг субтитри).

Честита пета годишнина на култовия “Маркетинг буркан” и поздравления за Поли Козарова, Димитър Николов и Стефан Русев за техния ентусиазъм и посветеност, с които подготвиха новото издание на “101 маркетинг приказки”. Това е един много интересен проект, който събира на едно място текстове от специалисти по маркетинг и известни български блогъри, а това обещава интригуващи, забавни и полезни “приказки” 🙂

Благодаря за поканата да участвам в книгата с няколко мои публикации и се радвам, че мога да споделя с бъдещите читатели идеи и изстрадани съвети, които биха улеснили работата и живота на мнозина.

PDF версията на “101 маркетинг приказки” можете да изтеглите от http://marketingprikazki.bg.

Много съм щастлив за трети път да пожелая Честита Нова Година на всички вас – познати и непознати посетители на моя блог!

Нека новата 2014 ви донесе много късмет, здраве, лично щастие и професионален просперитет. Пожелавам ви през тази година да се радвате на сбъднати мечти и да живеете в мир със себе си и ще съм много щастлив, ако успея поне мъничко да помогна за това с някоя от публикациите си.

Заповядайте в practicalpieces.com и споделете мнение относно тема, която ви вълнува – размяната на идеи е едно от нещата, които ни помагат да растем и откриваме нови хоризонти.

Успех!

Не вярвам, че на бизнес пазара (англ. business-to-business или b2b) има търговец, който никога не е изпитвал страх в работата си!

Още с първите си стъпки начинаещият продавач се изправя пред страха, че не е достатъчно компетентен и клиентите знаят повече от него или, че не знае „как да подхване” разговор, че няма да се справи с изискванията на новото работно място или, че няма да се сработи с колегите или, че вече е минало „много време” от както е приет на работа, а не е продал нещо смислено или…

С натрупването на „стаж” страховете на търговеца не изчезват, а се променят и той попада под угрозата на: нарастващи затруднения да продава (обедняващи потребители, нови агресивни конкуренти, нови законови регулации и пр.), твърде високи цели за продажби, които му поставя фирмата; предизвикателството едновременно да спазва корпоративните правила и да удовлетворява изискванията на клиенти; невъзможност да изпълни поети обещания към контрагенти по независещи от него причини; провал на стратегически проекти; загуба на ключови клиенти; липса на нови клиенти и какво ли още не.

За да сме добри в работата, ние търговците трябва да се научим да устояваме на тези страхове и да ги използваме като съюзници, защото само така, вместо да пречат, те ще ни помагат да сме непрекъснато нащрек и ще провокират нашата изобретателност.

Днес реших да пиша за един специфичен страх, с който се сблъсквам особено често напоследък – „да не разсърдя клиента” (с подтекст „да не го загубя, защото ситуацията в България е зле и не мога да си го позволя”).

Има още →