Аз съм силно изкушен от темата “образование”, защото смятам, че това е единственият път към благоденствие и душевен мир.
Наскоро участвах в няколко неформални онлайн дискусии на тема образование, в които повечето мнения изразяват обвинително отношение към родители, учители и държавната администрация в България, защото всички те вкупом и по отделно са виновни за растящия брой неграмотни и незаинтересовани младежи с елементарно мислене и пълно неразбиране на света наоколо. Докато четях коментарите и се опитвах да насочам дискусията към търсене на идеи как да променим сегашната неудовлетворителна ситуация, осъзнах, че всеки си има негово разбиране за образование. Сигурен съм, че липсата на общо разбиране по ключови въпроси е причината за задълбочаващото се разделение между хората и напрежението, което е естествен резултат от това.
Тук предлагам моето разбиране за “образование” и ще ми е интересно да още някой да споделия мнении 🙂
Важни уточнения:
- Образованието е процес, който продължава през целия живот, а не само в ученическа възраст. Съзнателно или не ние продължаваме да учим до сетния си ден. Неслучайно има пословица “100 години живей, 100 години учи!”
- Образованието е лична отговорност!
- Образованието само по себе си не е ценност, но то увеличава възможностите за избор на човек в търсене на лично и професионално щастие.
Аз бих разделил образованието на формално и неформално. Формалното образование е продукт на организирана образователна система. За неформалното считам самостоятелното придобиване на знания и нови умения, както и анализ на личния жизнен опит в търсене на изводи, които помага на човек да живее добре според собствените си разбирания.
Според мен формалното образование от своя страна може да се раздели на четири големи групи, като за всяка ще посоча моето виждане за водеща роля на родители или учители:
Придобиване на знания и умения в училище или обучаваща организация в области на науката, изкуствата, спорта и т.н., които да служат в професионалната кариера на обучаемите.
Тук родителите рядко могат да са всеобхватно полезни, защото малцина са енциклопедисти. Най-много родителите да са в състояние да затвърдят и обогатят знанията по избрани училищни или университетски дисциплини, в които те самите са професионалисти. Учителите могат да запалят учениците по някой предмет или да убият и най-големия ентусиазъм и любов към конкретна дисциплина. Примери имам много, включително от обучението на моите деца.
Знания и умения как хората да живеят в общност – клас/работен екип, съседи, квартал, град, държава.
Хората винаги са били социални животни, които живеят в общности. Да бъдеш част от общност означава да имаш отношение към процесите в нея и към сообствените права и задължения, с които участваш в обществения живот и работиш едновременно за общественото и личното си благо. Тъй като малцина от днешните родители изобщо се замислят за общността, в която живеят и правилата, които я определят, мисля, че тук водеща роля трябва да имат държавата и учителите. За съжаление днес в България няма обединяващо национално разбиране що за държава сме, кои са ценностите, които ни обединяват и ни правят български народ, какво е мястото ни сред останалите народи и кои са националните ни приоритети за следващите 2-3 поколения. Затруднявам се да определя кой трябва да формира това единно национално разбиране, но съм сигурен, че то няма да се самослучи…
Като за начало, важно е всеки да осъзнае, че животът в общност е свързан с ангажименти и спазване на правила (вкл. закони). Няма как само да критикуваш и да искаш от общността (държавата), без да полагаш усилия в обществена полза и без нищо да не даваш!
Обучение от най-ранна детска възраст на децата как станат добри хора.
Ключово тук е съдържанието на понятието “добър човек”. Аз бих казал, че добрият човек е: обичащ, състрадателен, толерантен към различно мнение, диалогичен, помагащ, любопитен, работлив и т.н.
За възпитаването на добри хора водеща роля имат родилтелите, а учителите трябва да помагат. За съжаление днес няма общо разбиране какво значи “добър човек” и това обърква хората. А обърканите родители отглеждат неориентирани деца…
Общо разбиране за устройството на Всемира и законите, които го движат, както и осъзнаване на собствената личност, като част от света.
Свикнали сме по-будните умове да си задават въпроси: “Кой съм аз?”, “Защо живея (на Земята)?”, “Какъв е смисъла на всичко това?”, “Кой определя живота ми?”, “Има ли невидим свят, за който не подозираме?” и т.н.
Според мен формалното образование трябва да запали колкото се може повече младежи по търсене на отговори на тези екзистенциални въпроси без да ги ограничава в готови отговори. От дълбока древност тези въпроси напрягат умовете на хората и различни учения и системи дават различни отговори. Кои са истинни и кои не е друга тема, но търсенето е важно, защото то разширява мирогледа и провокира лично израстване.
***
Според мен всички тези 4 елемента на образованието трябва да са съчетани в общ процес, насочен към изграждане на осъзната и пълноценна личност.
