Едно малко момиченце имало час по рисуване. Тя била на 6 години, седяла си в дъното на стаята и рисувала. Учителката била забелязала, че това момиченце рядко внимава, но точно в този час то било много концентрирано. Преподавателката била изумена, отишла при него и надникнала в рисунката.
– Какво рисуваш? – попитала учителката.
– Рисувам портрет на Бог – отговорило момиченцето.
– Добре, но никой не знае как изглежда Бог!? – изненадано казала учителката.
– След минутка ще разберете – уверено отвърнало момиченцето.
Убеден съм, че всеки ще намери своята истина в тази история, която е преразказ на част от видеолецкията на сър Кен Робинсън “Училището убива креативността“.
Да, за съжаление, всеки ще разпознае подобна ситуация в живота си или в живота на детето си, което е още по-лошо… Защото образованието не се е променило от десетилетия, просто блъскаме в учебната програма още дисциплини и товарим децата с информация, вместо да им дадем възможност да открият себе си и да им помогнем да се научат да мислят и да поемат отговорност. Никой не се опитва да разбере как изглежда Бог и в университета 🙁
По скоро да прогледне и да види бога в детето. Бога и проявленията му са многобройни в играта, смеха, танца, пеенето и всичко свързано със свободата в лицето на…детето. Прекалено човешки става когато си прекалено без-Отговорен, тогава са нужни правила, закони, политика и много други деформации за правилен живот. В училищата и университетите се повтарят назубрени предмети с десетилетия. Системите като цяло в България се променят мудно, чиновника и волята на г-н Политика не биха позволили промени защото вкоренените му части на слугинския стол и симбиозата му с Призвания са в дълбока любовна връзка. За съжаление тази любов е от типа зависимост, на хрантутника и господаря му. Един свободен учител-педагог (на гръцки: παιδαγογ), както в Антична Гърция би се замислил какво, кога и как е необходимо за да се обучи едно подрастващо поколение според необходимостта му и времената в които расте. Уви тук всичко е предопределено от Висшестоящия и Въздесъщ благодавател нашия Бог Управителя, без чието разрешение и баничка не можеш да изядеш. Това е нашият Бог и символ.
Хм, аз лично се опасявам, че не разбирам изцяло този коментар, но се надявам, че онези, за които е предназначен, ще получат неговото послание…