За толкова пари, толкова!

image12345Само преди седмица бях на море. Тази година решихме да загърбим all-inclusive-ите и да опитаме нещо различно. Наехме апартамент на принципа апартхотел в комплекс от къщи, които са разположени в красива борова гора извън шумните курорти. Мястото е правено грамотно и, като махнем някои типично български недомислици (миришеща канализация, мързеливи камериерки, пълчища стоножки и паяци в стаите и пр.), условията са прекрасни за семейна почивка. Летуващите се грижат сами за храната – могат да ползват ресторанта на комплекса, да си приготвят нещо сами или да ходят до близкото селище (5 мин. с кола).

По-голямата част от гостите са компании от приятелски семейства с деца, които вечер търсят начин да са заедно и безметежно да се радват на почивката, докато децата играят наоколо. За жалост комплексът не предлага достатъчно “инфраструктура” за тази цел – беседките не достигат, а ресторантът… за него ще разкажа.

Една вечер, след като установихме, че няма къде да се съберем, си взехме виното (ценители от компанията се бяха погрижили за отбрана селекция от цял свят) и седнахме на терасата в ресторанта, където поръчахме само мезе. Умерено нахалство, но … На следващата вечер ситуацията беше подобна, но този път заедно с виното си занесохме в ресторанта и чиния с миди, които децата бяха наловили през деня и с гордост приготвили за вечерта. Наясно бяхме, че проявяваме още по-голямо нахалство, но…

Когато дойде сервитьорът, започна мини скандал. Сервитьорът: “това никъде го няма“, “предната вечер замълчах, но сега вече прекалихте“, “тук е ресторант, а ние не сме длъжни да ви осигуряваме място за срещи” и все в този дух. Ние: “няма места на беседките“, “на терасата няма други хора и не ви ощетяваме” и т.н. След поредица реплики сервитьорът видимо раздразнен изцепи: “ЗА ТОЛКОВА ПАРИ, ТОЛКОВА” (за 120 лв. нощувка в апартамент, без включена храна).

Сега ще взема идеята на Джани Родари за приказка с повече от един край 🙂

Край 1: Ние станахме и се изнесохме, а някои от семействата повече не стъпиха в ресторанта.

Край 2: Сервитьорът каза: “ОК, разбирам, че искате да сте заедно и навън няма място, НО това е ресторант и ние трябва се издържаме. Мога да направя компромис, ако вие поръчате храна и напитки за минимум ХХХ лв.“. Ние поръчахме, изкарахме още една фантастична вечер и продължихме да посещаваме ресторанта.

При нас се случи “Край 1”. Така и не мога да си обясня, защо сервитьорът загуби приход за ресторанта и бакшиш, за да си “начеше крастата” да се репчи на летовниците, които всъщност му осигуряват приходите. Съзнавам, че ние не сме прави да си носим вино и храна в ресторанта, но сме ПРЕКАРАНИ. А фактът, че сме прекарани от обстоятелствата, би ни направил отстъпчиви и готови да похарчим нещо горница.

Някой да има идея защо у нас често ти казват “За толкова пари, толкова!” вместо да търсят начин хем да ти продадат нещо, хем да останеш доволен?

За Stefan Dimitrov

Close to 15 years experience as Chief Marketing Officer of leading IT companies (wholesalers, system integrators and independent software vendors), Sales & Marekting consultant of SMB companies, Sales & Marketing trainer I do believe that marketing is a mix of (1) art, (2) science and (3) a piece of good luck! For sure there are many common scientific rules and principles that lie at the roots of every marketing project, but the art is in the way they are combined and implemented because there is no any universal formula for success. Good luck is always important...
Публикувано в Продажби с етикети . Постоянна връзка.

7 Responses to За толкова пари, толкова!

  1. Galina Boneva каза:

    Драги ми Стефан,
    Развеселих се от твоята история. Тя е късче от изкривената българска картина на живота. Само искам да вмъкна, че персоналът по н.р. Българско Черноморие не е задължително квалифициран, напротив, той се състои от сбирщина хора от цялата страна, които са изпаднали от нормалните професии и търсят временно препитание. Драматично за тях, трагично за цялата страна. Не искай от тези хора да използват думички като “благодаря” или “ако обичате”, защото явно не са ги научили на това. Иначе, много се радвам, че цялото семейство е с тен!
    Сърдечни поздрави!
    Галя

    • Stefan Dimitrov каза:

      Благодаря за включването 🙂
      Уф, не знам. Аз няколко години почивах семейно в Обзор в комплекс Мирамар, който се управлява по стандартите на немската Некерман. Е, нямам никакви забележки – комплексът обмислен като архитектура, сградите и стаите поддържани, навсякъде свети от чистота, всички (наистина ВСИЧКИ) членове на персонала са любезни и усмихнати и т.н. Значи може! Единствено веднъж в алакарт ресторанта поръчах ризото с горски гъби (сервитьорът се закле, че е с манатарки), а ми донесоха ястие с култивирани печурки, ама това да е проблема…
      А защо онези, които са инвестирали милиони в тухли, не опитват да инвестират в услуга си остава загатка за мен…

  2. Последния въпрос е риторичен, нали? Ще започна с това, каква е моята връзка с хотелиерството и ресторантьорството. За начало, завърших семестриално специалност “Туризъм” и направих няколко стажа в България и чужбина. Освен това, пътувам често по работа и за удоволствие и съм отсядал в доста хотели у нас и малко по на запад и изток. Не знам защо, но почти винаги ми остава някаква горчилка, когато съм бил в нашенски хотел или ресторант. Винаги се настройвам, че ще си изкараме страхотно и нищо няма да ни огорчи престоя, но много често не става така. Последния пример беше от Брацигово. Освен заядливите служители, накрая ни заявиха, че трябва да платим по-висока цена за апартамента от договорената, защото са ни дали “най-хубавия” си апартамент, но той бил по-скъп 🙂

    • Stefan Dimitrov каза:

      Привет Стойне,
      Разбирам те много добре 🙂 Интересно е ти виждаш ли възможност за промяна?

      • Разбира се, че има възможност нещата да се променят. В песимистичния вариант, това ще отнеме още поне 50 години, за да има поне 2-ро или 3-то поколение на ресторантьори и хотелиери, които наистина да разбират, че бизнес не се прави на принципа “ден година храни”. В малко по-оптимистичния сценарии, собствениците трябва малко повече да слушат клиентите си и хората, които има какво да им кажат. Консултантите не са особено добре приети в България, но нещата се променят. Давал съм акъл (най-често безплатно) на различни предприемачи и всички те са увеличили продажбите си и са станали по-успешни. Единственото нещо, което трябва да направят е да отворят малко съзнанието си, а не да ми казват “Какъв си ти, че да ми даваш акъл?”, още преди да разберат кой съм.

        Сега правя сайт, в който се опитвам да давам съвети на всички собственици на бизнес, но май те го четат преди да станат предприемачи, а после знаят “две и двеста” и забравят какво са искали да променят.

  3. Пенев каза:

    На практика, вие сами сте си го изпросили, да ви вдигнат скандал, понеже сами осъзнавате и го казвате, че си е чисто нахалство. Не е нормално да няма места на беседките, но още по-некултурно и невъзпитано е да сядате в ресторант с ваше донесено вино или миди, дори и да сте си ги наловили сами. В крайна сметка сервитьорът може и дори да не е искал да ви се кара или нещо такова, но ако го притисне управителят, няма начин!

    • Stefan Dimitrov каза:

      Здравейте и благодаря за коментара.
      Истината е, че хората са много различни и често нещо считано за нормално от едни, е признак на лошо възпитание или дори варварство за други.
      Моята публикация няма за цел да съди кой е прав и кой не е. Аз мисля, че добрият търговец би трябвало да умее да обърне (почти) всяка ситуация в своя полза т.е. да продаде максимум неща и то така, че клиентите да останат доволни.
      Наясно съм, че никак не е лесно да бъдат превъзмогнати личните разбирания за “нормално”, но такава е орисията на търговците – да се сблъскват непрекъснато с “наглеци”, “ненормалници”, “простаци”, “кухи лейки”, “надути копелета”, “откачалки” и пр. В разговори между търговци ще чуете още куп цветисти епитети 🙂
      Бруталната истина е, че ако продавач иска да получи парите на хора, които не харесва, ще трябва да намери начин да го направи и да остене в мир със себе си.
      Ако някой търговец успява да продава само на клиенти, които харесва, и да изкарва достатъчно приходи за себе си и за работодателя си, то той е рядък щастливец… Дай Боже всекиму!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.